Съдба е, рядко аз сънувам,

Това за мен превръща се в събитие.
Душата си май рядко чувам, 
Какво ми казва нощем, без прикритие.

Но тази нощ след бащина ракия, 
От тази, дето дрехите разхвхърля, 
Душата прожектира ми послание - 
най-нежен спомен, блян, или гадание?

Под меките завивки сгушени, 
Не, не нашата любов бе във афиша, 
От тази лудата, и нежната, и лудата. 
А малко подир нея - до теб аз дишам.

Аз гледам теб, ти гледаш мен, 
Ей тъй, лежим си, колене прегънали. 
Неделя идва, за къде да бързаме. 
Простичко е - очи в очи потънали.

Мълчим, и галя ти лицето.
Мълчим, и галя ти лицето.
Без думи, шарки по лицето везам.
Душите се разбират само с поглед.