Срещу неделя
Съдба е, рядко аз сънувам,
Това за мен превръща се в събитие.
Душата си май рядко чувам,
Какво ми казва нощем, без прикритие.
Но тази нощ след бащина ракия,
От тази, дето дрехите разхвхърля,
Душата прожектира ми послание -
най-нежен спомен, блян, или гадание?
Под меките завивки сгушени,
Не, не нашата любов бе във афиша,
От тази лудата, и нежната, и лудата.
А малко подир нея - до теб аз дишам.
Аз гледам теб, ти гледаш мен,
Ей тъй, лежим си, колене прегънали.
Неделя идва, за къде да бързаме.
Простичко е - очи в очи потънали.
Мълчим, и галя ти лицето.
Мълчим, и галя ти лицето.
Без думи, шарки по лицето везам.
Душите се разбират само с поглед.
© М-н All rights reserved.
