20 abr 2016, 20:33

Срив

  Poesía » Otra
734 1 0

Сривам се по малко напоследък
и всеки път по-трудно ми е все,
да отбележа някакъв напредък...
...защото все по-трудно пасват частите.

 

С всеки срив загубва се частичка...
Безвъзвратно и безследно.
Някой път е толкова мъничка.
Друг път е голяма. И така до другата поредна.

 

Питам се кога ще ги загубя всички,
дали ще ми го позволиш?
Или ще отвориш истински очички
и раните ще спреш да ми солиш.

 

Ще осъзнаеш ли наистина, когато
„извинявай“ казваш ми, защо го правиш...
Или пак да чакам куковото лято...
И всяка грешка да опитвам да забравям?

 

Хич не ми е лесно, тъй да знаеш.
Но не виждам да се впечатляваш.
Чакам вече дълго да се осъзнаеш,
сякаш лекичко се позабравяш...

 

Вникни веднъж напълно
в думите, които каза и ти казах.
Не достигай в отношенията дъно,
да не съжалявам, да не съжаляваш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слънчице Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...