Сривам се по малко напоследък
и всеки път по-трудно ми е все,
да отбележа някакъв напредък...
...защото все по-трудно пасват частите.
С всеки срив загубва се частичка...
Безвъзвратно и безследно.
Някой път е толкова мъничка.
Друг път е голяма. И така до другата поредна.
Питам се кога ще ги загубя всички,
дали ще ми го позволиш?
Или ще отвориш истински очички
и раните ще спреш да ми солиш. ...