20.04.2016 г., 20:33

Срив

731 1 0

Сривам се по малко напоследък
и всеки път по-трудно ми е все,
да отбележа някакъв напредък...
...защото все по-трудно пасват частите.

 

С всеки срив загубва се частичка...
Безвъзвратно и безследно.
Някой път е толкова мъничка.
Друг път е голяма. И така до другата поредна.

 

Питам се кога ще ги загубя всички,
дали ще ми го позволиш?
Или ще отвориш истински очички
и раните ще спреш да ми солиш.

 

Ще осъзнаеш ли наистина, когато
„извинявай“ казваш ми, защо го правиш...
Или пак да чакам куковото лято...
И всяка грешка да опитвам да забравям?

 

Хич не ми е лесно, тъй да знаеш.
Но не виждам да се впечатляваш.
Чакам вече дълго да се осъзнаеш,
сякаш лекичко се позабравяш...

 

Вникни веднъж напълно
в думите, които каза и ти казах.
Не достигай в отношенията дъно,
да не съжалявам, да не съжаляваш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слънчице Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...