9 nov 2006, 10:39

Сродни души

  Poesía
1K 0 0
Дали на света е всеки сам
или все пак някъде там
сред всичките онези
ще срещна аз и тези,
които хората наричат
сродните души?
Които мене ще разбират
дори и аз когато не успявам
и ще виждат без да питат
какво отвътре изживявам.
Които винаги при мен ще идват,
когато нужда те изпитат
със някого да поговорят,
да поплачат,понякога и да поспорят.
Които в мен ще оценяват
дори и малките неща
и ще продължават да ме уважават
дори и след като сгреша.
Които истината ще ми казват,
макар болезнена да бъде тя;
безкористно ще ми помагат
дори и без да ги помоля;
и само с поглед ще ми дават
сила,увереност и воля.

Че ги има аз не вярвах,
но грешала съм тогава.
Да намеря сродни аз души успях-
на обичта ми те отвръщат
и за мен са те това,
което съм и аз за тях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Адамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...