Nov 9, 2006, 10:39 AM

Сродни души

  Poetry
999 0 0
Дали на света е всеки сам
или все пак някъде там
сред всичките онези
ще срещна аз и тези,
които хората наричат
сродните души?
Които мене ще разбират
дори и аз когато не успявам
и ще виждат без да питат
какво отвътре изживявам.
Които винаги при мен ще идват,
когато нужда те изпитат
със някого да поговорят,
да поплачат,понякога и да поспорят.
Които в мен ще оценяват
дори и малките неща
и ще продължават да ме уважават
дори и след като сгреша.
Които истината ще ми казват,
макар болезнена да бъде тя;
безкористно ще ми помагат
дори и без да ги помоля;
и само с поглед ще ми дават
сила,увереност и воля.

Че ги има аз не вярвах,
но грешала съм тогава.
Да намеря сродни аз души успях-
на обичта ми те отвръщат
и за мен са те това,
което съм и аз за тях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Адамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....