24 jul 2007, 17:01

СРОДНО

  Poesía
673 0 6
 

СРОДНО


                        "Когато отиваш там ... с другия..."

                                                  Далида и Ем. Димитров


Когато си отиваш - с любовта,

когато трепват моите крила,

откъснали се от свирепа клетка,

напуснали, без свян, решетка.


Когато мразиш ме - в нощта -

и търсиш в себе си вина,

огледай се и нежно усмихни се,

и Слънчицето с ласки посрещни.


Когато искам опрощение

за всички минали падения,

хлапашките ми чувства, страх,

превръщат се понякога и в грях.


Тъй сладко, мило е, когато,

окъпана в лъчи от злато,

поглъщаш ме със търсещи очи,

а те намират теб в сърцето ми.

24.07.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...