24 jul 2007, 17:01

СРОДНО

  Poesía
669 0 6
 

СРОДНО


                        "Когато отиваш там ... с другия..."

                                                  Далида и Ем. Димитров


Когато си отиваш - с любовта,

когато трепват моите крила,

откъснали се от свирепа клетка,

напуснали, без свян, решетка.


Когато мразиш ме - в нощта -

и търсиш в себе си вина,

огледай се и нежно усмихни се,

и Слънчицето с ласки посрещни.


Когато искам опрощение

за всички минали падения,

хлапашките ми чувства, страх,

превръщат се понякога и в грях.


Тъй сладко, мило е, когато,

окъпана в лъчи от злато,

поглъщаш ме със търсещи очи,

а те намират теб в сърцето ми.

24.07.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...