Jul 24, 2007, 5:01 PM

СРОДНО

  Poetry
665 0 6
 

СРОДНО


                        "Когато отиваш там ... с другия..."

                                                  Далида и Ем. Димитров


Когато си отиваш - с любовта,

когато трепват моите крила,

откъснали се от свирепа клетка,

напуснали, без свян, решетка.


Когато мразиш ме - в нощта -

и търсиш в себе си вина,

огледай се и нежно усмихни се,

и Слънчицето с ласки посрещни.


Когато искам опрощение

за всички минали падения,

хлапашките ми чувства, страх,

превръщат се понякога и в грях.


Тъй сладко, мило е, когато,

окъпана в лъчи от злато,

поглъщаш ме със търсещи очи,

а те намират теб в сърцето ми.

24.07.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...