Jul 24, 2007, 5:01 PM

СРОДНО

  Poetry
664 0 6
 

СРОДНО


                        "Когато отиваш там ... с другия..."

                                                  Далида и Ем. Димитров


Когато си отиваш - с любовта,

когато трепват моите крила,

откъснали се от свирепа клетка,

напуснали, без свян, решетка.


Когато мразиш ме - в нощта -

и търсиш в себе си вина,

огледай се и нежно усмихни се,

и Слънчицето с ласки посрещни.


Когато искам опрощение

за всички минали падения,

хлапашките ми чувства, страх,

превръщат се понякога и в грях.


Тъй сладко, мило е, когато,

окъпана в лъчи от злато,

поглъщаш ме със търсещи очи,

а те намират теб в сърцето ми.

24.07.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...