Jul 24, 2007, 5:01 PM

СРОДНО

  Poetry
675 0 6
 

СРОДНО


                        "Когато отиваш там ... с другия..."

                                                  Далида и Ем. Димитров


Когато си отиваш - с любовта,

когато трепват моите крила,

откъснали се от свирепа клетка,

напуснали, без свян, решетка.


Когато мразиш ме - в нощта -

и търсиш в себе си вина,

огледай се и нежно усмихни се,

и Слънчицето с ласки посрещни.


Когато искам опрощение

за всички минали падения,

хлапашките ми чувства, страх,

превръщат се понякога и в грях.


Тъй сладко, мило е, когато,

окъпана в лъчи от злато,

поглъщаш ме със търсещи очи,

а те намират теб в сърцето ми.

24.07.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...