13 jun 2007, 22:56

СТАЧКА

  Poesía
768 0 8

Вълнуват се хората около мене.
Ще оцелеят ли в света озлобен?
Какво и по колко животът им взема?
Бъдеще имат ли в дом осквернен?
Помисля ли някой как те ще живеят?
Как  ще издържат децата, бита?
 И как да милеят за други, когато
те са поставени на колена?
Имат ли избор достоен в страната,
тяхна Родина, наречена уж?
Или да тръгват и те по чужбина,
загърбвайки вяра в живота тъй чужд?
Вълнуват се хората. За стачка говорят.
Отчаян протест подготвят пред мен.
Дано не изгаря  искрата в сърцата им!
Дано ги приеме светът променен!



13.06.2007 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...