Jun 13, 2007, 10:56 PM

СТАЧКА

  Poetry
769 0 8

Вълнуват се хората около мене.
Ще оцелеят ли в света озлобен?
Какво и по колко животът им взема?
Бъдеще имат ли в дом осквернен?
Помисля ли някой как те ще живеят?
Как  ще издържат децата, бита?
 И как да милеят за други, когато
те са поставени на колена?
Имат ли избор достоен в страната,
тяхна Родина, наречена уж?
Или да тръгват и те по чужбина,
загърбвайки вяра в живота тъй чужд?
Вълнуват се хората. За стачка говорят.
Отчаян протест подготвят пред мен.
Дано не изгаря  искрата в сърцата им!
Дано ги приеме светът променен!



13.06.2007 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...