13.06.2007 г., 22:56

СТАЧКА

762 0 8

Вълнуват се хората около мене.
Ще оцелеят ли в света озлобен?
Какво и по колко животът им взема?
Бъдеще имат ли в дом осквернен?
Помисля ли някой как те ще живеят?
Как  ще издържат децата, бита?
 И как да милеят за други, когато
те са поставени на колена?
Имат ли избор достоен в страната,
тяхна Родина, наречена уж?
Или да тръгват и те по чужбина,
загърбвайки вяра в живота тъй чужд?
Вълнуват се хората. За стачка говорят.
Отчаян протест подготвят пред мен.
Дано не изгаря  искрата в сърцата им!
Дано ги приеме светът променен!



13.06.2007 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...