Стано, мъри, Стано,
беличка ми Стано!
Що ми, мъри, газиш
пряко през бостано?
Що ми, мъри, тъпчиш
дините узрели?
Ти ми палиш, Стано,
устни загорели!
Гледам тебе, мъри,
в пазви залюлени
и надуваш, Стано,
мъжките ми вени...
Стой, почакай, мъри,
диня да ти скъсам.
Спри се, мъри, Стано,
пазви да разкъсам...
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados