Стано, мари, Стано!
Стано, мъри, Стано,
беличка ми Стано!
Що ми, мъри, газиш
пряко през бостано?
Що ми, мъри, тъпчиш
дините узрели?
Ти ми палиш, Стано,
устни загорели!
Гледам тебе, мъри,
в пазви залюлени
и надуваш, Стано,
мъжките ми вени...
Стой, почакай, мъри,
диня да ти скъсам.
Спри се, мъри, Стано,
пазви да разкъсам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени

