26.11.2014 г., 22:26

Стано, мари, Стано!

1.5K 0 7

Стано, мъри, Стано,

беличка ми Стано!

Що ми, мъри, газиш

пряко през бостано?

 

Що ми, мъри, тъпчиш

дините узрели?

Ти ми палиш, Стано,

устни загорели!

 

Гледам тебе, мъри,

в пазви залюлени

и надуваш, Стано,

мъжките ми вени...

 

Стой, почакай, мъри,

диня да ти скъсам.

Спри се, мъри, Стано,

пазви да разкъсам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...