13 feb 2013, 0:10

Старата къща

505 0 2

тя има какво да разкаже
за толкова много съдби
тя пази истории даже
от преди да ни има дори

 

тя е дом през деня на луната
а пък нощем заспива едва
завита с прахта на тъгата
останала отново сама

 

стари спомени пазят стените
изкривени след толкова дни
тя има какво да разкаже
за толкова много съдби...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иво Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Тя е дом през деня на луната"-силна фраза.Хубаво стихотворение.Успех.
    Дияна
  • Старата къща, която остава завинаги в сърцата ни и ние в нейното."Тя има какво да разкаже"..., но все по-рядко намираме време да я послушаме.
    Докосна ме, върна ме в моя роден дом, който пустее сам покрит с мълчание и тъга...
    Сърдечен поздрав, за теб, млади поете!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...