тя има какво да разкаже
за толкова много съдби
тя пази истории даже
от преди да ни има дори
тя е дом през деня на луната
а пък нощем заспива едва
завита с прахта на тъгата
останала отново сама
стари спомени пазят стените
изкривени след толкова дни
тя има какво да разкаже
за толкова много съдби...
© Иво Всички права запазени
Дияна