13.02.2013 г., 0:10

Старата къща

504 0 2

тя има какво да разкаже
за толкова много съдби
тя пази истории даже
от преди да ни има дори

 

тя е дом през деня на луната
а пък нощем заспива едва
завита с прахта на тъгата
останала отново сама

 

стари спомени пазят стените
изкривени след толкова дни
тя има какво да разкаже
за толкова много съдби...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иво Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Тя е дом през деня на луната"-силна фраза.Хубаво стихотворение.Успех.
    Дияна
  • Старата къща, която остава завинаги в сърцата ни и ние в нейното."Тя има какво да разкаже"..., но все по-рядко намираме време да я послушаме.
    Докосна ме, върна ме в моя роден дом, който пустее сам покрит с мълчание и тъга...
    Сърдечен поздрав, за теб, млади поете!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...