22 jun 2018, 17:09

Старата къща

807 0 0

"За онези моменти, които никога няма да си върнем,

но винаги ще останат с нас като спомени"

 

Някъде там скътана в средата на града

Спи една стара вековна сграда

Тази сграда достатъчно е видяла

Макар и на едно място цяла вечност да е стояла

 

Живот и щастие, тъга и смърт..

Всичко беше се случвало в този кът

Старата къща никога не беше будна

Въпреки това тя виждаше всяка тайна чудна

Всяка изненада, всеки грях

Бяха вградени в стените и в онзи прах

Който беше сънран там където и аз някога седях

 

Спомени сладки и горчиви

Бяха попили в стените ѝ ронливи

Краят на тази къща беше скоро

От нейният живот не оставаше вече много

Спомените щяха да изчезнат

Заедно с коридорите на къщата, които екнат

Това обаче е нормално, всичко се забравя

Времето никога нищо не оставя

А бъдещето гарантирам, никога случки не повтаря...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Софийков Todos los derechos reservados

Един от първите ми стихове!

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...