22 июн. 2018 г., 17:09

Старата къща

805 0 0

"За онези моменти, които никога няма да си върнем,

но винаги ще останат с нас като спомени"

 

Някъде там скътана в средата на града

Спи една стара вековна сграда

Тази сграда достатъчно е видяла

Макар и на едно място цяла вечност да е стояла

 

Живот и щастие, тъга и смърт..

Всичко беше се случвало в този кът

Старата къща никога не беше будна

Въпреки това тя виждаше всяка тайна чудна

Всяка изненада, всеки грях

Бяха вградени в стените и в онзи прах

Който беше сънран там където и аз някога седях

 

Спомени сладки и горчиви

Бяха попили в стените ѝ ронливи

Краят на тази къща беше скоро

От нейният живот не оставаше вече много

Спомените щяха да изчезнат

Заедно с коридорите на къщата, които екнат

Това обаче е нормално, всичко се забравя

Времето никога нищо не оставя

А бъдещето гарантирам, никога случки не повтаря...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Софийков Все права защищены

Един от първите ми стихове!

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...