22.06.2018 г., 17:09

Старата къща

797 0 0

"За онези моменти, които никога няма да си върнем,

но винаги ще останат с нас като спомени"

 

Някъде там скътана в средата на града

Спи една стара вековна сграда

Тази сграда достатъчно е видяла

Макар и на едно място цяла вечност да е стояла

 

Живот и щастие, тъга и смърт..

Всичко беше се случвало в този кът

Старата къща никога не беше будна

Въпреки това тя виждаше всяка тайна чудна

Всяка изненада, всеки грях

Бяха вградени в стените и в онзи прах

Който беше сънран там където и аз някога седях

 

Спомени сладки и горчиви

Бяха попили в стените ѝ ронливи

Краят на тази къща беше скоро

От нейният живот не оставаше вече много

Спомените щяха да изчезнат

Заедно с коридорите на къщата, които екнат

Това обаче е нормално, всичко се забравя

Времето никога нищо не оставя

А бъдещето гарантирам, никога случки не повтаря...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Софийков Всички права запазени

Един от първите ми стихове!

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...