Старата любов ръжда не хваща.

Тя хваща само самота.

Носи на гърба си спомените прашни

и ги развява само през ноща.

Да ти напомни, че не е умряла,

че е свита някъде в теб. 

И през прашлясалите стари рани

да се излее пак в сърцето като мед.

Да помилва стари болки,

изоставени копнежи и забравени мечти.

И да ти забие ножа с пълна сила,

щом утрото от слънцето се освети.

И нощ след нощ,

и ден след ден,

след като напълно си съсипан

ще станеш от земята,

и сломен

наново ще се учиш да обичаш.