Старата любов ръжда не хваща.
Тя хваща само самота.
Носи на гърба си спомените прашни
и ги развява само през ноща.
Да ти напомни, че не е умряла,
че е свита някъде в теб.
И през прашлясалите стари рани
да се излее пак в сърцето като мед.
Да помилва стари болки,
изоставени копнежи и забравени мечти.
И да ти забие ножа с пълна сила,
щом утрото от слънцето се освети. ...