21 ago 2007, 8:30

Старата магия 

  Poesía
420 0 9
Пак  старата магия. Дяволски красива!
Пак искам да отпия. Тръпчива!
През прага ми прекрачва. Път пребродила.
Спира ми диханието. От прегръдките.
Сякаш поробване. И съблазън.
Навик между навиците. Или сън!?
Моето сърце оплетено. От паяк мълчалив.
И плътта безумна е. На лунно сияние,
с шепот тържествен. Без обяснение.
Да умреш... с желание... и да живееш!
Похот... като две реки... в едно да слееш!

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??