7 mar 2017, 13:34

Старата пейка

Poesía » Civil

512 0 0

Възрастна двойка върви подръка
и просто се радваха на пролетта.
- Кажи любима къде да те заведа?
- Ами където ни намери любовта.

Жената усмихната дядо поведе
към старата пейка,там в парка.
- Помниш ли, мили, тук ме доведе
аз се врекох до живот другарка.

А старецът скришом бърше очи
по бузата му се пързулна сълза.
- Мила, няма да се върнат тия дни
още те обичам, ти си моя звезда.

Явор Перфанов
06.03.2017
Г .Оряховица

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

2017

Comentarios

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0