Mar 7, 2017, 1:34 PM

Старата пейка

Poetry » Civic

508 0 0

Възрастна двойка върви подръка
и просто се радваха на пролетта.
- Кажи любима къде да те заведа?
- Ами където ни намери любовта.

Жената усмихната дядо поведе
към старата пейка,там в парка.
- Помниш ли, мили, тук ме доведе
аз се врекох до живот другарка.

А старецът скришом бърше очи
по бузата му се пързулна сълза.
- Мила, няма да се върнат тия дни
още те обичам, ти си моя звезда.

Явор Перфанов
06.03.2017
Г .Оряховица

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

2017

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0