(krasimira1 и  Етчи)

Сплела си пръсти, отправя молитва:
небето над нея ситен дъжд да дари...
Да прикрие сълзи, тъга що прониква,
да измие тоз спомен що душата гори...

Казват - сълзите пречистват душата.
Дори да плисне ситен дъжд от небе,
слънцето после ще нарисува дъгата,
но ще отмие ли тъга събрана в сърце?

Молитва отправя, слънце да трай,
та сумрак над двори и дом да тъми...
Да не види мале, ни тейко да знай
как линее им рожба и що я мори...

Слънце дори и за миг да затрае
не може се лъга майчино сърце.
То всичко усеща, че линее знае,
кое болка носи, кога не и е добре.

Със сили сетни, с взор в синева
отправя молитва на очи със сълзи,
да прекърши живот и политне душа
за къде няма болка и тъга не пълзи.

Сълзи като бисери капят сега...
те докрай ще пречистят душата.
В живот редуват се радост с тъга.
И всеки носи си кръста, съдбата...


15.04.2009г

(цикъл "Съавторски" "Звуци от старата ракла")