5 oct 2012, 16:15

Старата сграда 

  Poesía » Del paisaje
528 0 0
Пред нас е хоризонта сив
и тук висим,
под студената стена,
хладна негостоприемна гробница,
където са заровили время
всяко, своите следи
и някой, без усилия
днес така ги заличил.
И сградата, жива тогава,
мъртъв гроб сред града е сега,
сред шума на оживения трафик
глъхне и гасне сама. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Нецова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??