5 окт. 2012 г., 16:15

Старата сграда 

  Поэзия » Пейзажная
530 0 0
Пред нас е хоризонта сив
и тук висим,
под студената стена,
хладна негостоприемна гробница,
където са заровили время
всяко, своите следи
и някой, без усилия
днес така ги заличил.
И сградата, жива тогава,
мъртъв гроб сред града е сега,
сред шума на оживения трафик
глъхне и гасне сама. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Нецова Все права защищены

Предложения
: ??:??