24 feb 2007, 18:12

Старата снимка 

  Poesía
657 0 2
Опъвам от поредната цигара,
димът в очите ми люти.
В ръката имам снимка стара, стара -
усмивката ти все така стои.
Макар и вехта снимка, пожълтяла,
от нея споменът струи.
И колкото и крехка, остаряла -
ми напомня за отминалите дни.
Тогава бяхме влюбени като Ромео и Жулиета
и волни тичахме по сините павета.
Ти беше моята кралица,
аз бях твоят крал.
По-чиста от сълзица,
в теб човека бях познал.
Опъвам от поредната цигара,
димът в очите пак люти.
Изпращах до порутената гара,
по своя път поемаш ти.
"Вземи" - погледна ме със влажните очи.
"Не ме забравяй, не тъжи".
Погледнах - малка снимка,
на нея беше ти, а твоята усмивка
като лъч блести.
Опънах от поредната цигара,
димът в очите вече не люти.
Погледнах тази снимка стара, стара -
една сълза се търкули.

© Димитър Въчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Споменът е като топъл лъч,но понякога горчи!Не тъгувай за отминал миг, а към нови се стеми!
    Може да намалиш цигарите,КРАЛЮ!
  • Спомени...зависи от вкуса им колко трябва да ги запазим!

    Много ми хареса!Усмивки!
Propuestas
: ??:??