Старата снимка
Опъвам от поредната цигара,
димът в очите ми люти.
В ръката имам снимка стара, стара -
усмивката ти все така стои.
Макар и вехта снимка, пожълтяла,
от нея споменът струи.
И колкото и крехка, остаряла -
ми напомня за отминалите дни.
Тогава бяхме влюбени като Ромео и Жулиета
и волни тичахме по сините павета.
Ти беше моята кралица,
аз бях твоят крал.
По-чиста от сълзица,
в теб човека бях познал.
Опъвам от поредната цигара,
димът в очите пак люти.
Изпращах до порутената гара,
по своя път поемаш ти.
"Вземи" - погледна ме със влажните очи.
"Не ме забравяй, не тъжи".
Погледнах - малка снимка,
на нея беше ти, а твоята усмивка
като лъч блести.
Опънах от поредната цигара,
димът в очите вече не люти.
Погледнах тази снимка стара, стара -
една сълза се търкули.
димът в очите ми люти.
В ръката имам снимка стара, стара -
усмивката ти все така стои.
Макар и вехта снимка, пожълтяла,
от нея споменът струи.
И колкото и крехка, остаряла -
ми напомня за отминалите дни.
Тогава бяхме влюбени като Ромео и Жулиета
и волни тичахме по сините павета.
Ти беше моята кралица,
аз бях твоят крал.
По-чиста от сълзица,
в теб човека бях познал.
Опъвам от поредната цигара,
димът в очите пак люти.
Изпращах до порутената гара,
по своя път поемаш ти.
"Вземи" - погледна ме със влажните очи.
"Не ме забравяй, не тъжи".
Погледнах - малка снимка,
на нея беше ти, а твоята усмивка
като лъч блести.
Опънах от поредната цигара,
димът в очите вече не люти.
Погледнах тази снимка стара, стара -
една сълза се търкули.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Въчев Все права защищены
