28 dic 2008, 9:17

Старата спалня

  Poesía
891 0 3

Не изхвърляйте старата спалня,

тя си е моя, деца,

нова не искам, тая ми стига,

спомени връща ми тя.

 

Като булка плахо към нея пристъпих,

на нея станах жена,

и вас на нея заченах,

мои мили деца.

 

И ние имахме тайни интимни,

всичките пази ги тя,

знам, че е стара, знам, че е грозна

и тя като нас овехтя.

 

Сега ще полегна на моята спалня.

А когато вечния сън аз заспя,

тогава изхвърлете старата спалня,

на вас ненужна е тя.

С. П.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Пеев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...