Не изхвърляйте старата спалня,
тя си е моя, деца,
нова не искам, тая ми стига,
спомени връща ми тя.
Като булка плахо към нея пристъпих,
на нея станах жена,
и вас на нея заченах,
мои мили деца.
И ние имахме тайни интимни,
всичките пази ги тя,
знам, че е стара, знам, че е грозна
и тя като нас овехтя.
Сега ще полегна на моята спалня.
А когато вечния сън аз заспя,
тогава изхвърлете старата спалня,
на вас ненужна е тя.
С. П.
© Стойчо Пеев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
