Не изхвърляйте старата спалня,
тя си е моя, деца,
нова не искам, тая ми стига,
спомени връща ми тя.
Като булка плахо към нея пристъпих,
на нея станах жена,
и вас на нея заченах,
мои мили деца.
И ние имахме тайни интимни,
всичките пази ги тя,
знам, че е стара, знам, че е грозна
и тя като нас овехтя.
Сега ще полегна на моята спалня.
А когато вечния сън аз заспя,
тогава изхвърлете старата спалня,
на вас ненужна е тя.
С. П.
© Стойчо Пеев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
