28.12.2008 г., 9:17

Старата спалня

889 0 3

Не изхвърляйте старата спалня,

тя си е моя, деца,

нова не искам, тая ми стига,

спомени връща ми тя.

 

Като булка плахо към нея пристъпих,

на нея станах жена,

и вас на нея заченах,

мои мили деца.

 

И ние имахме тайни интимни,

всичките пази ги тя,

знам, че е стара, знам, че е грозна

и тя като нас овехтя.

 

Сега ще полегна на моята спалня.

А когато вечния сън аз заспя,

тогава изхвърлете старата спалня,

на вас ненужна е тя.

С. П.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Пеев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...