Не изхвърляйте старата спалня,
тя си е моя, деца,
нова не искам, тая ми стига,
спомени връща ми тя.
Като булка плахо към нея пристъпих,
на нея станах жена,
и вас на нея заченах,
мои мили деца.
И ние имахме тайни интимни,
всичките пази ги тя,
знам, че е стара, знам, че е грозна
и тя като нас овехтя.
Сега ще полегна на моята спалня.
А когато вечния сън аз заспя,
тогава изхвърлете старата спалня,
на вас ненужна е тя.
С. П.
© Стойчо Пеев Всички права запазени