Старата вълна

Poesía

941 0 3

Старата вълна мълчеше уморена,

надбягвайки се с гларус мълчалив

и слънчевата сянка, с радост напоена,

прегърнала самотно остров див.

Вярата им пълна летеше претворена,

повтаряйки в импулса докачлив

изтънчената гордост уловена.

Старата вълна заспива в тишина,

пристъпва плахо, тихомълком,

присъства ласкаво в горчивина,

която всичко изпарява вкупом.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

hapka-kapka (Десислава Вълова)

Много хубаво и картинно, изкъпах се във вълната! Прокрадва се тъжен копнеж по изминала любов!
Но любовта не свършва - идва нова ... утре...

2009-03-26T22:52:04+02:00
Nella_gold (Нели )

Старата вълна?!... понякога се появява с трясък на брега...

2009-03-26T19:43:07+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Под жежкото Слънце на Гордостта - вълните се превръщат в сол...

2009-03-26T08:06:08+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0