26 mar 2009, 7:34

Старата вълна 

  Poesía
704 0 3
Старата вълна мълчеше уморена,
надбягвайки се с гларус мълчалив
и слънчевата сянка, с радост напоена,
прегърнала самотно остров див.
Вярата им пълна летеше претворена,
повтаряйки в импулса докачлив
изтънчената гордост уловена.
Старата вълна заспива в тишина,
пристъпва плахо, тихомълком,
присъства ласкаво в горчивина,
която всичко изпарява вкупом.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Стойчев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??