26.03.2009 г., 7:34 ч.

Старата вълна 

  Поезия
660 0 3

 

Старата вълна мълчеше уморена,

надбягвайки се с гларус мълчалив

и слънчевата сянка, с радост напоена,

прегърнала самотно остров див.

 

Вярата им пълна летеше претворена,

повтаряйки в импулса докачлив

изтънчената гордост уловена.

 

Старата вълна заспива в тишина,

пристъпва плахо, тихомълком,

присъства ласкаво в горчивина,

която всичко изпарява вкупом.

© Николай Стойчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво и картинно, изкъпах се във вълната! Прокрадва се тъжен копнеж по изминала любов!
    Но любовта не свършва - идва нова ... утре...
  • Старата вълна?!... понякога се появява с трясък на брега...

  • Под жежкото Слънце на Гордостта - вълните се превръщат в сол...
Предложения
: ??:??