Старата вълна
Старата вълна мълчеше уморена,
надбягвайки се с гларус мълчалив
и слънчевата сянка, с радост напоена,
прегърнала самотно остров див.
Вярата им пълна летеше претворена,
повтаряйки в импулса докачлив
изтънчената гордост уловена.
Старата вълна заспива в тишина,
пристъпва плахо, тихомълком,
присъства ласкаво в горчивина,
която всичко изпарява вкупом.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Стойчев Все права защищены
