26 dic 2005, 11:59

Старица

  Poesía
854 0 2

Бъдни вечер е!

В живота на една старица

пристъпва мрака слепешком,

нейде проблясва тънка свещица

и сенките бягат в тихия дом.

В очите и няма и мигом искра

дошла е отдавна там самотата

няма я скрита елхата пъстра,

няма я и радостта позната.

 

Бъдни вечер е!

А трапезата отново е празна

и студът е сковал отънелите пръсти.

Отвън светът пее песен прекрасна,

но на този праг не чакат гости.

Защо тази дама остава сама?

Защо тук не се чува детски глас?

Нима не заслужава радост една

на Бъдни вечер да е една от нас?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зл Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...