Старица
Бъдни вечер е!
В живота на една старица
пристъпва мрака слепешком,
нейде проблясва тънка свещица
и сенките бягат в тихия дом.
В очите и няма и мигом искра
дошла е отдавна там самотата
няма я скрита елхата пъстра,
няма я и радостта позната.
Бъдни вечер е!
А трапезата отново е празна
и студът е сковал отънелите пръсти.
Отвън светът пее песен прекрасна,
но на този праг не чакат гости.
Защо тази дама остава сама?
Защо тук не се чува детски глас?
Нима не заслужава радост една
на Бъдни вечер да е една от нас?
© Зл Павлова All rights reserved.
