17 sept 2008, 17:38

Старицата 

  Poesía » Civil
757 0 6

Старицата

 

Старицата почуква със тояжката

по калдъръма на отминалите дни.

С благослов брои парите в чашката.

Сълзите си не крие в избелелите очи.

 

Предлага тя цветя пред църквата -

букетче здравец, клонка от чемшир.

Мълви смирено (с гордостта е скъсала):

"Вземи, вземи си, миче, и върви..."

 

Но не събира даром тя подаяния.

С любов букетчета в зори редила.

Капчици роса по тях - като сияние -

в цветчетата парче надежда скрила.

 

И рано пред олтара ги е внесла.

Запалила най-тънката свещица.

Радостна сълза по бръчките потекла.

За хлебеца благодарила на светеца.

 

А после - на тротоара, прашния,

до кучетата душещи край кофите,

усещаща годините си (страшно е),

печели тя прехраната в живота си!

 

Не подминавайте старицата пред храма!

Не си мислете тя, че ви подвежда.

Щом имате в сърцето малко вяра,

купете китка с обич и надежда!

 

© Теди Савчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??