17 sept 2008, 17:38

Старицата

  Poesía » Civil
1.2K 0 6

Старицата

 

Старицата почуква със тояжката

по калдъръма на отминалите дни.

С благослов брои парите в чашката.

Сълзите си не крие в избелелите очи.

 

Предлага тя цветя пред църквата -

букетче здравец, клонка от чемшир.

Мълви смирено (с гордостта е скъсала):

"Вземи, вземи си, миче, и върви..."

 

Но не събира даром тя подаяния.

С любов букетчета в зори редила.

Капчици роса по тях - като сияние -

в цветчетата парче надежда скрила.

 

И рано пред олтара ги е внесла.

Запалила най-тънката свещица.

Радостна сълза по бръчките потекла.

За хлебеца благодарила на светеца.

 

А после - на тротоара, прашния,

до кучетата душещи край кофите,

усещаща годините си (страшно е),

печели тя прехраната в живота си!

 

Не подминавайте старицата пред храма!

Не си мислете тя, че ви подвежда.

Щом имате в сърцето малко вяра,

купете китка с обич и надежда!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теди Савчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...