Старицата
Старицата
Старицата почуква със тояжката
по калдъръма на отминалите дни.
С благослов брои парите в чашката.
Сълзите си не крие в избелелите очи.
Предлага тя цветя пред църквата -
букетче здравец, клонка от чемшир.
Мълви смирено (с гордостта е скъсала):
"Вземи, вземи си, миче, и върви..."
Но не събира даром тя подаяния.
С любов букетчета в зори редила.
Капчици роса по тях - като сияние -
в цветчетата парче надежда скрила.
И рано пред олтара ги е внесла.
Запалила най-тънката свещица.
Радостна сълза по бръчките потекла.
За хлебеца благодарила на светеца.
А после - на тротоара, прашния,
до кучетата душещи край кофите,
усещаща годините си (страшно е),
печели тя прехраната в живота си!
Не подминавайте старицата пред храма!
Не си мислете тя, че ви подвежда.
Щом имате в сърцето малко вяра,
купете китка с обич и надежда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теди Савчева Всички права запазени
