19 jun 2005, 13:34

Старицата и богаташа

  Poesía
1.4K 0 2
  Живя на втория етаж,
  под наем във един панел
  бедничка старица.
  Нищо скъпо няма на този сват
  тази простичка женица,
  но гордо крачи по сивия паваж
  с усмивка по-ярка от звездица.
  Пък съседът и отсреща-богаташ,
  разхожда се със лимузина.
  Щастие, мечти,
  за него всичко е пари.
  Туй що желае, плаща и го взима,
  но от погледа му самота извира.
  Няма огън, няма тръпка, няма вяра, ни мечта,
  всичко може да си купи, не и любовта,
  Запита този богаташ тогава
  бедната старица:
  "В какво намираш щастието ти,
  че лицето ти е по-ярко от звездица?"
  Жената благо го погледна и прошепна:
  "Щастието състои се, синко,
  във едни очи и във една усмивка.
  Щом видиш обич в нечии очи,
  знай, във тях намираш всичко !"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...