Jun 19, 2005, 1:34 PM

Старицата и богаташа

  Poetry
1.4K 0 2
  Живя на втория етаж,
  под наем във един панел
  бедничка старица.
  Нищо скъпо няма на този сват
  тази простичка женица,
  но гордо крачи по сивия паваж
  с усмивка по-ярка от звездица.
  Пък съседът и отсреща-богаташ,
  разхожда се със лимузина.
  Щастие, мечти,
  за него всичко е пари.
  Туй що желае, плаща и го взима,
  но от погледа му самота извира.
  Няма огън, няма тръпка, няма вяра, ни мечта,
  всичко може да си купи, не и любовта,
  Запита този богаташ тогава
  бедната старица:
  "В какво намираш щастието ти,
  че лицето ти е по-ярко от звездица?"
  Жената благо го погледна и прошепна:
  "Щастието състои се, синко,
  във едни очи и във една усмивка.
  Щом видиш обич в нечии очи,
  знай, във тях намираш всичко !"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...