2 abr 2013, 20:57  

Старите писма... 

  Poesía » De amor
462 0 2

Изглежда, както предполагах,
животът ти върви добре...
Но няма вече да ни върне
това, което ни отне.

 

Сълзи се спускат през усмивка -
писмата стари днес открих.
Едва ги сдържам. Не затихват...
ще плача и във този стих.

 

То - вехто, мокро, леко хладно,
писмата като зачета,
очите ги поглъщат жадно,
но се изгубвам във студа...

 

И да се стопля в теб не мога -
ти топлиш чужди две ръце...
И от писмата паля огън...
за край. Така е най-добре!

© Любимата Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Биляна, останах без думи, чета и чета още, още и още, благодаря ти за удоволствието да намеря съкровище сред многото публикувани неща!!!
  • Хареса ми.
Propuestas
: ??:??