Старите писма...
Изглежда, както предполагах,
животът ти върви добре...
Но няма вече да ни върне
това, което ни отне.
Сълзи се спускат през усмивка -
писмата стари днес открих.
Едва ги сдържам. Не затихват...
ще плача и във този стих.
То - вехто, мокро, леко хладно,
писмата като зачета,
очите ги поглъщат жадно,
но се изгубвам във студа...
И да се стопля в теб не мога -
ти топлиш чужди две ръце...
И от писмата паля огън...
за край. Така е най-добре!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Любимата Todos los derechos reservados
