Apr 2, 2013, 8:57 PM  

Старите писма...

  Poetry » Love
654 0 2

Изглежда, както предполагах,
животът ти върви добре...
Но няма вече да ни върне
това, което ни отне.

 

Сълзи се спускат през усмивка -
писмата стари днес открих.
Едва ги сдържам. Не затихват...
ще плача и във този стих.

 

То - вехто, мокро, леко хладно,
писмата като зачета,
очите ги поглъщат жадно,
но се изгубвам във студа...

 

И да се стопля в теб не мога -
ти топлиш чужди две ръце...
И от писмата паля огън...
за край. Така е най-добре!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любимата All rights reserved.

Comments

Comments

  • Биляна, останах без думи, чета и чета още, още и още, благодаря ти за удоволствието да намеря съкровище сред многото публикувани неща!!!
  • Хареса ми.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...