13 abr 2010, 10:44

Старият Пловдив 

  Poesía » Del paisaje
1083 0 16

 

 

Когато калдъръмът онемее

под сенките на старите дървета

и слънцето замислено огрее

стрехите по красивите тепета...

Когато стъпки нарушат покоя

на уличките тесни и извити

и спомените скрият се от зноя

на слънцето - във дървено корито...

Когато оглуши те тишината -

полегнала на хълбок на стобора,

присядаш - ослепен от красотата...

И нямаш сили даже да говориш...

25.03.2010

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??