Старостта носи своята радост
Старостта носи своята радост,
нейна гордост е мъдростта!
През годините преминала младост,
тя е тихата топлина на жарта!
Тя е спомена прашен в очите;
на усмивките следите дълбоки,
по ръцете трептели от ласки,
след години превърнати в болки!
Старостта носи своята сила
в побелелите вече коси,
колко зими и пролети има,
старостта знае и ги цени!
Аз не зная, накъде моят път ме отвежда!
Ще пристъпя ли някога нейният праг?
Ако Бог ме закриля до нея да стигна,
то дано тя, не ми бъде враг.
00.09.2006г.
нейна гордост е мъдростта!
През годините преминала младост,
тя е тихата топлина на жарта!
Тя е спомена прашен в очите;
на усмивките следите дълбоки,
по ръцете трептели от ласки,
след години превърнати в болки!
Старостта носи своята сила
в побелелите вече коси,
колко зими и пролети има,
старостта знае и ги цени!
Аз не зная, накъде моят път ме отвежда!
Ще пристъпя ли някога нейният праг?
Ако Бог ме закриля до нея да стигна,
то дано тя, не ми бъде враг.
00.09.2006г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
