Старостта носи своята радост
нейна гордост е мъдростта!
През годините преминала младост,
тя е тихата топлина на жарта!
Тя е спомена прашен в очите;
на усмивките следите дълбоки,
по ръцете трептели от ласки,
след години превърнати в болки!
Старостта носи своята сила
в побелелите вече коси,
колко зими и пролети има,
старостта знае и ги цени!
Аз не зная, накъде моят път ме отвежда!
Ще пристъпя ли някога нейният праг?
Ако Бог ме закриля до нея да стигна,
то дано тя, не ми бъде враг.
00.09.2006г.
© Евгения Тодорова All rights reserved.