ulianka (Юлия)
85 296
29 sept 2013, 14:33

Стая за събуждане 

  Poesía » Otra
808 0 6

Мирише ми на болница и на умора.
Понякога на хапчето за сън...
Намига ми прозорецът отворен:
- Ела навън, ела навън...

Обсебва ме до бяло хаотичност,
стените - бели и таванът - бял.
Прозорецът - окото симпатично -
наградата ми, че съм оживял.

В главата ми гъмжат въпроси -
един крещи, а друг е мълчалив...
Навярно аз смъртта ядосах
и тя реши, да ме остави жив.

 

Юлия

© Юлия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Животът дава, дава теми, пък ние - която хванем Или която нас ни хване... Привет, Краси!
  • Може да не е най-хубавото място за посрещане на утрото, но...
    е хубаво че го посрещаш, съчинявайки стих.
  • Ох, скоро го преживях това събуждане... болката след упойката - ужасна; радостта, че си оживял след касапницата - неописуема! Поразителен стих!
  • Това прочетох на една врата до реанимацията - "стая за събуждане"... След като се събудих, разбира се И аз те поздравявам!
  • Бих го определила като замислящо! Поздрави!
  • Добре, че е само малко Траквам ти едно обещание, че следващото ще ми е в раздел "Хумор и сатира"
Propuestas
: ??:??