Стая за събуждане

Поезия » Друга

1.1K 0 6

Мирише ми на болница и на умора.
Понякога на хапчето за сън...
Намига ми прозорецът отворен:
- Ела навън, ела навън...

Обсебва ме до бяло хаотичност,
стените - бели и таванът - бял.
Прозорецът - окото симпатично -
наградата ми, че съм оживял.

В главата ми гъмжат въпроси -
един крещи, а друг е мълчалив...
Навярно аз смъртта ядосах
и тя реши, да ме остави жив.

Юлия

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ulianka (Юлия)

Животът дава, дава теми, пък ние - която хванем Или която нас ни хване... Привет, Краси!

2013-10-02T13:04:36+03:00
maistora (Красимир Тенев)

Може да не е най-хубавото място за посрещане на утрото, но...
е хубаво че го посрещаш, съчинявайки стих.

2013-09-30T10:51:04+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Ох, скоро го преживях това събуждане... болката след упойката - ужасна; радостта, че си оживял след касапницата - неописуема! Поразителен стих!

2013-09-29T19:05:27+03:00
ulianka (Юлия)

Това прочетох на една врата до реанимацията - "стая за събуждане"... След като се събудих, разбира се И аз те поздравявам!

2013-09-29T18:11:56+03:00
Sanvali (Санвали)

Бих го определила като замислящо! Поздрави!

2013-09-29T16:32:57+03:00