Стаята
Ето я стаята, сбрала във себе си
хиляди образи, мисли, мечти.
Ето стените, във хиляди белези -
раздрани тапети от голи души.
Ето я стаята - в нея се крият
парещи чувства, отровна тъга...
Ето кушетката - в нея се вият
минали грешни, любовни тела.
Ето я стаята, пазеща бляскава
тайни, живот...Убиец! Боли!...
Ето и лампа - отдавна угаснала,
срути се стаята - умря без мечти...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Велина Todos los derechos reservados
