4.02.2007 г., 14:29

Стаята

1K 0 1
Ето я стаята, сбрала във себе си 
хиляди образи, мисли, мечти.
Ето стените, във хиляди белези -
раздрани тапети от голи души.

Ето я стаята - в нея се крият
парещи чувства, отровна тъга...
Ето кушетката - в нея се вият
минали грешни, любовни тела.

Ето я стаята, пазеща бляскава
тайни, живот...Убиец! Боли!...
Ето и лампа - отдавна угаснала,
срути се стаята - умря без мечти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...