4 sept 2007, 8:45

Стаята на тайните

  Poesía
690 0 15
Стъпвам тихо до студената стая.
Подът тихо изскърца.
Следя пукнатините по тавана,
а в гърлото ми се образува буца.
Толкова тайни са заключени
зад тази приказна врата.
Като дете съм искала да я отворя,
но ме е било страх да идвам сама.
И сега, вече голяма, вече жена,
аз се страхувам и не смея да отворя тая врата.
Сърцето бие до пръсване,
притискам го с двете си ръце.
Очите ми шарят тревожно,
все едно отново съм малко дете.
С ужас допирам бравата,
толкова е студена тя.
Нямам сили да я отворя,
усещам как ме завладява страха.
Това е стаята на тайните,
кой знае какво е заключено там?
Страхувам се да погледна,
колко болка и страх е побран.
Затворих очи и влязох.
Разтърках ги не на шега.
Това бе обикновена стая.
С обикновено легло, маса и цветя.
Заплаках!
Бях си въобразявала хиляди неща.
Заплаках.
Отиде си с детството още една мечта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...